НАМУСО̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; намусо̀ря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Неодобр. Намусвам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.