НАМЪДРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЪДРУ̀ВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Мъдрувам много, прекалено; намъдрям се. — Ти мълчи! Не е останало на тебе да ни учиш — сопна се Витьо недоволен, че докато той се намъдрува, жена му го беше изпреварила. М. Смилова, ДСВ, 184. — Ний докато се намъдруваме, ще ни връхлетят зер! П. Тодоров, Събр. пр II, 54. — Хей, мъдрецо, я стига си мъдрувал там с тия книжки, ами ела да ядеш, че докато мъдрите се намъдруват, гладните ще излапат мекичките. Ив. Мартинов, ПМ, 134. Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Послов.