НАМЪ̀КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намъ̀кна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. намъ̀кнат, св., прех. Намъквам1. намъкнувам се, намъкна се страд.
НАМЪ̀КНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намъ̀кна се св., непрех. Намъквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.