НАМЪЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАМЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; намъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Измъчвам, изтормозвам някого дълго време, много. Намъчи ме тоя човек с капризите си. △ Намъчих те да ми готвиш и да ми носиш ядене. намъчвам се, намъча се страд и взаим.

НАМЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; намъ̀ча се св., непрех. Разг. Измъчвам се дълго време, много дотяга ми да се мъча; натеглям се, настрадвам се. Милостиви Боже, прибери ми грешната душица! Много се намъчих. А. Каралийчев, ПС I, 164. — Вино и черен пипер, още сега! Зер ако легнеш, хем ще се намъчиш като мене, хем и къщата няма кой да погледне. Г. Караславов, Тат., 254-255. Намъчи се той с кравките и тъкмо когато се сдоби с нова каруца и други кон, представителят на военните довтаса пак в неговия двор и се запъти към обора. Б. Обретенов, С, 50. Колко ся намъчи, колко ся натегли горката майка, докле ѝ детенцето продума: мамо! Й. Груев, КН 7 (превод), I.