НАМЪ̀ЧУВАМ

НАМЪ̀ЧУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Намъчвам. намъчувам се, намъча се страд.

НАМЪ̀ЧУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намъ̀ча се св., непрех. Разг. Намъчвам се.

— От Н. Геров, Речник на българский язик, 1899.

Списък на думите по буква