НАМЯ̀РВАМ

НАМЯ̀РВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намѐря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намирвам, намервам. Очевидно е, че Гинчева и Раковски свързват най-тесни духовни връзки .. И у двамата намярваме същата буйна фантазия, която на всеки миг е готова да литне над суровите факти. СбЦГМГ, 67. Преди съграждането му [на хотела] многочислените туристи търсеха подслон и отдих в манастиря и намярваха там лишения. Ив. Вазов, БП, 141. Мама намярва сгода и издалеч отваря приказка пред тато за това нещо, като му загатва и какво мисли байко. Т. Влайков, Пр I, 124. В най-лошото време — баща му тогава намярваше да излезе от къщи. П. Тодоров, Събр. пр II, 231. намярвам се, намеря се страд. По дирята са намярва заеца. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 56.

НАМЯ̀РВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намѐря се св., непрех. 1. Намирам се. Той влезе в коридора и тръгна към противната страна на мястото, дето са намярвах аз. Ч, 1875, бр. 4, 191. Хилков се намярваше в трескаво нетърпение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 189.

2. Раждам се. До 10-та си година Коце бе самичко на майка. Намярваха му се, наистина, братчета, но не живееха. А. Страшимиров, А, 90.

Списък на думите по буква