НАМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАМЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; намѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. намѐтнат, св., прех. 1. Обикн. в съчет. със съществителни, означаващи дреха, облекло, шал, завивка и под. Поставям, мятам върху раменете и гърба нещо (предмета, означен със съществителното), без да го обличам; замятам2. Той наметна кожуха си и тръгна към кръчмата. Й. Йовков, Ж 1945, 43. Учителят разбира, че няма какво да прави, намята сакото си,.., и става. Вл. Полянов, ПП, 138. Момчетата носеха панталони от груб домашен шаяк, пуловери в най-различни цветове — .., а отгоре намятаха елечета без ръкави. Кр. Григоров, Р, 80. Царицата — чума поела мантията и я наметнала върху плещите на младоженеца. Н. Райнов, КЧ II, 54. Дебелата госпожа само си наметна шала. Ив. Вазов, Съч. ХII, 176. ● Обр. Гора зелено съблича, / намята мъгли и хали. К. Христов, СК, 9.
2. Обикн. с предл. с и съществителни, означаващи дреха, завивка. Завивам, загръщам някого с дреха или завивка, която мятам, поставям на гърба, раменете или тялото му; замятам2. То ми даде хлебец и ме наметна със скъсаното си палтенце. Елин Пелин, ЯБ, 39. Стремски сне палтото си и я наметна — той забрави да стори това по-рано. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 28. Окол нея се въртеха Златка и Верка. Едната я намяташе с дебел шал, другата ѝ покриваше коленете с китено домашно кебе. Т. Влайков, Съч. II, 216. Както си беше седнала на куфара с ръце, сложени върху коленете, наметнах я с чергата, турих и гърнето с мармалада в полата,.., и хукнах през глава по Мария Луиза. Чудомир, Избр. пр, 190. ● Обр. Слънцето намяташе с блестяща мрежа от лъчи високите тесни къщи. Е. Йончева, ЗГ, 38. // Завивам, покривам със завивка гърба на животно. Стигнаха до блока. Кабзата наметна с черги конете, превърза една грамада щитове с въже и ги понесе на гърба си. А. Гуляшки, СВ, 332. Мъжът ѝ извика след нея: — Веднага свали седлото и наметни коня с чула, за да не простине. К. Петканов, ОБ, 234.
3. Слагам, поставям, мятам върху главата и лицето на някого или върху нещо някакво покривало. Фотографът дълго се въртя и пъшка около апарата, тайнствено наметнал над главата си една черна престилка. А. Каралийчев, НЧ, 23. Кога запалим обикновена лампа, па ѝ не наметнем отгоре капица, то под крака на лампата наоколо ще бъде тако-речи тъмно. Й. Груев, Ф (превод), 152. Минали са кадъните, / наметнали фереджите. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 5. Кумът при Станка йотиде, / бяло ѝ було наметна / и на Станка си думаше: / "Станке ле, клето сираче, / млого си, Станке, честита, / че момчето йе богато / ала йе глухо и нямо". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 65.
4. Спец. При плетене — премятам, прехвърлям нишката през иглата, обикн. без да я изплитам, за да направя нова бримка. Мама,
която е седнала отзад, намята на кукичката една нишка. Т. Влайков, Пр I, 164.
5. Диал. Слагам, поставям шапка, калпак и др. на главата. Вилип слезна от високи чардак. / Наметнал йе калпак самурлия, / загрънал йе кожух мечетина / и се метна коню на рамена. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 46. На юнакан са наядѝ, / наяди му се, накриви, / запаса пушка ръждива, / наметна кепе въшиво. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 298.
6. Диал. Премятам, слагам през или на рамо нещо (пушка, торба); нарамвам, нарамчвам, приплещвам, замятам2. Събирахме се няколко махленски деца, намятахме торбички, стискахме сурвакниците и поемахме из махалите. Кр. Григоров, ОНУ, 95. Като наметна пушката си, изгуби се в гората с доволството и трепета на ловец, който е поставил изкусно примката си. Елин Пелин, Съч. II, 47-48. По-големата [сестра] се препраила на циганка, изпитала кащата на рибаро, наметнала две торби, боже [божем] ке проси. Нар. прик., СбНУ Х, 163. Наметнал пушка на гола душка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 290.
7. Простирам, мятам много неща. Върху оградата на моста жените и девойките бяха наметнали изпраните си халища — готвеха се и да посрещат овчарите. А. Дончев, ВР, 34.
8. Диал. Приписвам на някого (някакви думи, постъпки или качества). Намятате ми гордост. Н. Геров, РБЯ III, 190.
9. Остар. Налагам (данък, мито и др.). Французката каса опразняла, та Филип наумил да наметне данък и на духовенството. Й. Груев, КВИ (превод), 91. Наметнала [Англия] мито на стоките, что вносили в Америка. ВИ, 166. Ония, които ръководили тия гонения, повечето били хора с най-почтени намерения и с безукорна нравственост, които залягали само и гонили да наметнат на всичкия свят вярата, която тии мислили за .. права и спасителна. Лет., 1874, 108. намятам се, наметна се I. Страд. от намятам1. Иглата се прокарва откъм опакото вертикално на края на резерва. Конецът се намята пред иглата и тогава тя се изтегля. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 28. II. Възвр. от намятам1 във 2 и 3 знач. Дъждът продължава да ръми. Бригадирците се намятат с по някоя дреха и чакат търпеливо. Г. Караславов, ПМ, 109. Наметна се бързо с един широк плащ и излезе с монаха. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 175. Конете се мъкнат с отпуснати глави и опашки, а кочияшът се намята презглава. Д. Габе, Н, 9. намятам си, наметна си възвр. от намятам1 в 1, 3 и 5 знач. Наметнаха си пелерини.
НАМЯ̀ТАМ СЕ несв.; намѐтна се св., непрех. Диал. 1. Мятам се. Избра си Стоян, избра си, / избра си коня син-зелен, / .. / Доде са Стоян наметна, / до три планини преметна — / доде са добре нагласи, / в нийното поле отиде! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 39. Па се Марко на коня наметна / и прегърна хубава девойкя, / и запеа песни ми юнашки. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 12.
2. Натрапвам се, натурям се, натурвам се. Да ни рече твойе майка: / наметнице, натурнице, / сама си са наметнала, / наметнала, натурала. Нар. пес., СбНУ I, 13.
◊ Намятам / наметна расо<то>. Диал. Ставам монах (монахиня) или свещеник, покалугерявам се или се запопвам. "Ка не запя, Латино, / два' ни [дни] по-рано, / .. / дорде не бех са, Латино, / покалугерил, / .. / черно облякъл, Латино, / расо наметнал!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 211.