НАНА —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀НА1 ж. Диал. 1. Вуйна. Щели през септемврий да пътуват всички: и нана, и вуйчо, и Лучко, и тя. Знаеш ли закъде? За Божи гроб. А. Каменова, ХГ, 117. Мамините брате живеят далеч,.., та ще позакъснеят. Но ей ги най-после и тях, уйчовете с наните. Т. Влайков, Пр I, 231-232. Сякакви злини биват на тоя свят! — говориле бабите, лелите, наните, стрините и майките .. — ние не пущаме детето си. Л. Каравелов, Съч. II, 78-79.
2. Майка, мама. Откакто се върнахте с татко от манастира, не си вече същият. Нана каза, че и татко се премятал в постелята, сън го не ловял. Д. Спространов, ОП, 284. Всите домашни люде,.., назовават невестата с названието: "Съна" т.е. снаха; а тя свекра си и свекърва си: "тате и нана".
СбНУКШ, ч. III, 83. Сестро ле, Гане, сестро ле! / Да идеш дома, да кажеш, / да кажеш нани и тати, / нека са нана премени, / и да са тата обричи. Нар. пес., СбНУ ХI, 14.
3. Стрина, стринка. На моста чакаше и нана Петкана с дъщеричката си Златка.., чакаха навярно някой да им разкаже за последните дни на чичо Трифон. К. Момчилов, ЗК, 12.
НА̀НА2 м. Диал. По-стар брат; бате, батко, батьо, нане1. Райка вода налива, / .. / А лудо я разлива, / па му Райка говоре: / — Не разливай водата / ти, бре луда гидийо, / че ѐ нана ка стои, / на мене с глава завърта, на тебе сабля показва. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 30. — Драгинко! Цафара свири в усойе, / като свиреше думаше: / — Ожени ли се нана ти? / Узе ли добра невеста? Нар. пес., СбНУ ХIV, 24. Он не сакал ни да чуйе, това, що го поучавал нана му .. и казувал: "А бре на̀не, без лажа, без кривина не може". Нар. прик., СбНУ III, 159.