НАНАГО̀РЕ

НАНАГО̀РЕ нареч. Диал. Нагоре. Противоп. надолу, нанадолу. От най-напред вървежът ми се показа доста лек нанагоре и аз не правех почти криволичения по урвата. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 111. Питам, разпитвам някои излезнали вече рибари. Минал, като че ли минал нанагоре един... Д. Калфов, Избр. разк., 221. Все из р. Рила нанагоре към изток 1/2 час на раздалеч от Манастира се нахожда черковата на Св. Лука. БО, 1846, бр. 1, 7. Никола вели говори: / — Леле конче, врано конче! / Дигни глава нанагоре, / да изскубеш остро копе, / да стигнеш мойта дружина, / да стигнеш и да преминеш, / да ойдеш у моя дома. Нар. пес., СбНУ ХLV, 353.

Списък на думите по буква