НАНАГОРНИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНАГО̀РНИЩЕ, мн. -а, ср. Място или път с наклон нагоре, към по-високо; нагорнище, нанагорно. Противоп. нанадолнище, надолнище, надолно. Камионът изви, мушна се между два хълма и започна да се изкачва по нанагорнището. Б. Балевски, СП, 8. Слязох от влака, който спря да си почине на малката гаричка, преди да запуфка по нанагорнището. Н. Тихолов, ДКД, 12. Спускахме се по стръмни пътеки,.. После отново поемахме, и вече по нанагорнища, и да си призная — девойката се катереше по-пъргаво от мене. А. Гуляшки, ЗР, 126. Като възлизах сам нанагорнището на Ебели по обработените стени,.., съгледах на странището един вид голям храст (трън), който ма спъна. Лет., 1876, 129.

◊ Идва ми (иде ми) нанагорнище. Рядко. Разг. Трудно ми е (става), мъчно ми е (става), чувствам се затруднен (да се справя с нещо). — Неговият план за действие му идва нанагорнище. Не става така, както го е замислил.