НАНАГО̀РНО

НАНАГО̀РНО нареч. С гл. съм. 1. Означава, че някъде е стръмно, има наклон нагоре, към по-високо. Противоп. нанадолно, надолно. — И като забави ход колата на бея, преди [Щъркът] да мине моста, нели е нанагорно малко, ти ще застанеш пред конете му. Д. Талев, И, 31.

2. Прен. Обикн. с гл. съм, вижда ми се, става и под. Означава, че някъде се изпитва затруднение, че някому е трудно; трудно, мъчно, затруднително. Кога един циганин се засели некъде, требе да му се помогне, щото е нанагорно човек да се бръкне и да купи фабрична наковалня. Й. Радичков, СР, 134. Веднъж ли, дваж ли нещо ти е мъгляво, чо‑

главо и нанагорно. Веднаж ли, дваж ли дяволски много ти се ще да седнеш и си побъбриш с някого по човешки, от душа. Сп. Йончев, Ст, 1966, бр. 1041, 1. Тревожеше се и за момчетата от бригадата: ще могат ли да издържат трескавото напрежение .. Ами ако им се види нанагорно и се разбягат? А. Гуляшки, МТС, 219-220.

Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) нанагорно. Разг. Трудно ми е (става), мъчно ми е (става), чувствам се затруднен (да се справя с нещо). Мислено повежда със своята Зорка оня разговор, който все не смее гласно да започне, все му иде много нанагорно. Бл. Димитрова, Лав., 50.

Списък на думите по буква