НАНАДОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНАДО̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е с наклон надолу, към по-ниско. Противоп. нанагорен, нагорен. Минаваме през селото, извиваме по една крива нанадолна улица и спираме пред някакъв дом. Г. Караславов, Избр. съч. III, 19. Вече не се катерехме, пътят беше нанадолен. Й. Радичков, НД, 242. Най-после се спуснаха по нанадолно място в дола. Н. Бончев, ТБ (превод), 47. От кърджалиите подпален, вероломен / пожар следите му свети е изличил, / и само тесния олтар къде е бил / съзира се сега, и камъка престолен / там е претърколен по склонът нанадолен. П. П. Славейков, КП ч. III, 88.

2. Като същ. нанадолно <то> ср. Място или път с наклон надолу, към по-ниско; нанадолнище, надолнище, нанадолнина. Противоп. нанагорнище, нагорнище, нанагорно. Трима пльоснаха с главата напред по нанадолното, останалите се върнаха. В. Андреев, ПР, 93. — Надолу е лесно — пое дъх мама. — И камъкът се търкаля по нанадолното... Кр. Григоров, ОНУ, 90.