НАНА̀ЖДАМ

НАНА̀ЖДАМ СЕ1, -аш се, несв.; нана̀дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Подреждаме се, следваме един след друг; нанизвам се. Само трима души смляха брашно за повече от сто къщи. Наместо да се нанадят сто коли с чували ..камионите свършиха тая работа на бърза ръка. А. Каралийчев, С, 105. Крачка по крачка, аршин след аршин — бавно и търпеливо се навръзват крачките, нанаждат се аршините и нозете носят човека от единия край на света, та до другия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 170.

НАНА̀ЖДАМ

НАНА̀ЖДАМ СЕ2, -аш се, несв.; нана̀дя се, -иш се, мин.св. -их се, св., непрех. Диал. Научавам се, приучавам се на нещо, пристрастявам се към нещо; навиквам, привиквам, нахнадвам се. Кога ся нанади пес на мясарница, или него убий, или мясаря обеси. Погов., Н. Геров, РБЯ III, 191.

Списък на думите по буква