НАНА̀ЖДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от нанаждам се1; нанизване.
НАНА̀ЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от нанаждам се2; научаване, приучаване, навикване, нахнадване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.