НАНАЗА̀Д

НАНАЗА̀Д нареч. Диал. Назад. Противоп. нанапред, напред. Мнозина от турците започнаха да пълзят наназад по лакти и колена, изчезна някъде и знамето им, млъкнаха зурли и тъпани. Д. Талев, И, 550. Като наближихме края на реката, бай Стоян ся завърна пак наназад, а ние излязохме на десния тундженски бряг здраво и читаво. З. Стоянов, ЗБВ I, 213. Той пъпли, но напредва, той мърда, но се дига, / потаен глас му шепне: Не гледай наназад! Ив. Вазов, Съч. II, 37. А Магда си нищо не продума, / с нойна коня наназад се връна. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 26.

Тръгва ми / тръгне ми наназад. Диал. Работите ми се объркват, тръгват зле, започвам да търпя неуспех. Когато после ни тръгна наназад, стана пък жената, та отиде там и зе та продаде и тя своя дял от бащинията си. Т. Влайков, Съч. II, 189.

— Друга форма: наназа̀де.

Списък на думите по буква