НАНАСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНАСА̀М нареч. Диал. Насам. Противоп. нанатам, нанататък, натам, нататък. Ето и Ибриям Чаушолу прескочи смъкнатия плет на двора и си тръгна нанасам. Й. Йовков, ЖС, 171. Той я посрещна с лампа пред вратата. — Какво те носи, свато, нанасам? Н. Фурнаджиев, ВД, 55. После умря и мама! ..А дядо ми не може вече оттогива нанасам да работи, защото са поболя. У, 1870, бр. 11, 56. Изскачат пристав и стражари там. / Народ се трупа, гледа нанасам. Ем. Попдимитров, СР, 26.