НАНАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАНА̀СЯМ1, -яш, несв.; нанеса̀, -ѐш, мин.св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, ‑сло, мн. -сли, св., прех. 1. Вкарвам, внасям някъде много неща или голямо количество от нещо. Там преведохме конете, разтоварихме багажа и го нанесохме под сушината. Н. Попфилипов, РЛ, 36-37. Къщата беше съвсем празна и отдавна необитаема .. Иванка помете и почисти навсякъде, а след това нанесоха покъщнината. П. Здравков, НД, 123. Събере след туй челядта, овършеят господарските купни, сденат сламата и нанесат житото в хамбара. Кр. Григоров, Н, 78. А къщата сякаш току-що е измазана и изрисувана с блажни бои,.. и още никой не е минал през тържествената двукрила стълба, за да нанесе кал по лъскавия, покрит със стогодишен линолеум под. Н. Стефанова, РП, 70.
2. За вятър, вода и др. — донасям и натрупвам някъде голямо количество от нещо (листа, пясък, тиня и др.); навличам. Вятърът нанесе изново сухи листа в нартиката. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 100. Тогаз вълните захващат да нанасят върху им [подмолите] пясък и различни остатки от растения и животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 317.
3. Слагам, поставям тънък слой от нещо (боя и др.) върху някаква повърхност с четка и под. За повишаване на добива се извършва допълнително изкуствено опрашване ..
Когато се появят от кочаните близалцата, минават надлъж покрай редовете и нанасят с мека четка смес от прашеца върху близалцата. Бтн V и VI кл (превод), 78. Нанасям втори пласт боя на тавана.
4. Отбелязвам, вписвам данни, сведения и др. в документ, карта, таблица и под. Дивизионният командир унесено нанасяше на картата достигнатите позиции. П. Вежинов, ВР, 124. Обикновено, докато товарят, аз седях в кабинката и нанасях маршрута в книгата за движението. К. Калчев, ДГН, 86. Същата вечер бригадирът нанася трудодните на кооператорите в общи ведомости и в техните книжки. ОП, 125. Той нанесе отсъствията в дневника, подаде го на дежурния ученик. Т. Харманджиев, КВ, 322.
5. Мат. Начертавам отсечка върху лъч или друга отсечка, като спазвам определени изисквания. За да получим такива триъгълници, нанасяме върху съответните рамене на ъглите отсечките ОАО'А' и ОВО'В' и съединяваме с отсечки точката А с В и А' с В'. Стереом. V кл, 1950, 9. Дробта 3/4 изобразяваме с точка, като разделим единицата дължина на четири равни части и три от тях нанесем отдясно на точката О. Аритм. V кл, 79.
6. В съчет. с отгл. или отвл. същ. за някакво действие или резултат от действие. Осъществявам, извършвам или причинявам действието, изразено или свързано със съществителното: Нанасям загуба (вреда, щети, поражения и под.) — предизвиквам, причинявам загуба, вреда, щети, поражения и под. Вредите, които лисицата нанася на птицевъдното ни стопанство, както и на дребния ловен дивеч, са известни. К. Тулешков, ХЖ II, 9. Болестите и неприятелите по растенията също нанесоха големи поражения и тази година. Нанасям оскърбление (обида, (остар.) горчивина) — оскърбявам, обиждам, огорчавам. Едничката обида, едничкото оскърбление, което нанасяше Хаджи Ахил на чувствителната си съпруга, беше думата повторѝя. Ив. Вазов, Съч. VI, 177. За обидата, която му нанесох, по-късно съжалявах и му се извиних. К. Гълъбов, СбЦГМГ, 380. — Та да не си изпуснала и ти някоя дума за това пред нея, че ще ѝ нанесеш най-голяма горчивина. Т. Влайков, Съч. II, 254. Нанасям петно. Остар. Опетнявам. Това беше прочутият по онова време у нас Ахмед ага .. Въстанието беше нанесло петно на името му. К. Величков, ПСп, 1889, кн. 1, 28. Аз не възприех да искам предплата, както направиха някои фалшиви книгоиздатели, книгопродавци, които нанесоха петно на това ни народополезно занятие. Ил. Блъсков, ДБ, 101. Нанасям плесница — пляскам, удрям, зашлевявам. Пред погледа му се издигаше като страшилище злият даскал, който нанасяше тежки плесници по главата на Ацето. Цв. Минков, МЗ, 22. Кондо тъй се сви, като че някой му нанесе плесница. Д. Немиров, Б, 172. Нанасям победа — побеждавам. Колкото повече победи нанася отрядът, толкова повече ятаци се явяват, толкова по-грижливи и внимателни стават те. Е. Каранфилов, Б III, 309. Най-сетне гърците нападнаха на българите, та ся отвори страшен бой, в който българските войводи нанесоха славна победа над гърците. Д. Войников, КБИ, 93. Нанасям побой — бия, набивам жестоко. Никой не дойде да разговаря с арестуваните. Само им нанесоха побой. В. Геновска, СГ, 503. По едно време дори очакваше да го арестуват, боеше се, че могат да го дадат в съд за разните злоупотреби,.. и за побоищата, които беше нанесъл на много хора. Г. Караславов, ОХ II, 579. Нанасям поправки (корекции) — поправям, коригирам. Прочете няколко пъти речта, която трябваше да произнесе на утрешния митинг, и все нанасяше някакви малки поправки. Г. Караславов, ОХ III, 100. Обходи четирите страни на дърворезачката, провери дали е добре нивелирана. На два пъти нанесе корекции, като издърпваше дървените чивии под колелетата. Й. Радичков, СР, 211. Нанасям поражение — поразявам, побеждавам. През тази епоха Русия воювала с Турция, Швеция и Прусия. Тя взела участие в Седемгодишната война (1756-1763) срещу Прусия и нанесла няколко поражения на прусите. Ист. VIII кл, 36. Нанасям разорение — разорявам. Ямбол ся е избавил от разорението, което Шевкет паша е имал намерение да му нанесе. П. Димитров, УК (превод), 31. Нанасям рана — ранявам. Завладяването на женската става с много големи и кървави борби между мъжките съперници. Те си нанасят тежки и дори смъртоносни рани. П. Петков, СП, 41. А и от двете войски раниха ся и убиха ся по няколко, между първите беше и същий Вартоломей, когото стрела беше ударила в гърдите, но без да му нанесе смъртна рана. П. Кисимов, ОА I (превод), 151. Смърт ни на ум ти не иде; / мислиш ти само за мщение... / Рана ли враг ти нанесе? П. Р. Славейков, Ч, 1883, кн. 11, 1041. Нанасям удар. Обикн. на някого, нещо или върху нещо. а) Удрям. Ян Бибиян хвана Лю-лю, хвърли го на земята, стъпи на него и почна да му нанася силни удари с опашката. Елин Пелин, ЯБ, 122. Докато субектът пали цигарата си,.., дигам със светкавична бързина тежката желязна пепелница и му нанасям няколко жестоки удара по муцуната. Св. Минков, Избр. пр, 457-458. б) Нападам. Най-после дойде нощта и щабът реши да нанесе удара незабавно, преди още жандармеристите да са нападнали в тъмнината лагера. П. Вежинов, НС, 162. в) Причинявам сериозни щети, поражения върху нещо, обикн. чрез организирано напа‑
дение или вмешателство. Ала нашествието на кърджалиите в града нанесло тежък удар върху неговото благосъстояние. Й. Радичков и др., ГСП, 84. Загубите, които бяхме претърпели от продажбата на някои стоки,.., нанесоха значителен удар на кредита ни. К. Величков, Н, 1884, кн. 10, 836. г) Причинявам тежка душевна болка. Лазар се готвеше да ѝ нанесе тежък удар, да застане срещу нея както никога досега. Той се готвеше да ѝ каже да дадат бащината ѝ къща за женско училище. Д. Талев, ПК, 215. — Ако ме напуснеш в тая минута, ти ще ми нанесеш страшен удар. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 101.
7. Остар. и диал. Докарвам, донасям някъде нещо. Палиси пак затвориха и го дръжаха пят години в Бастилия,.., и така биде награден изобретателят на смалтосаний фаянс, който въздвигна и възкрепи французката промишленост и нанесе в отечеството му потоци злато! Й. Груев, СП (превод), 76. Там унските и други всадници,.., нападнаха тъй силно на осадителите готи, що си отвориха път и влязоха в града с храната наедно, с която му нанесоха доволно изобилие. Г. Кръстевич, ИБ, 250. // Остар. и диал. Довеждам някого някъде. Ала късмет! Една вечер, като беше в село, Бог без нищо му я [момата] нанесе. Срещна я в уличката. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 5.
8. Остар. В съчет. със същ. за неприятни, отрицателни чувства, преживявания или състояния — причинявам, пораждам, донасям, докарвам. Той стигнал до самата Византия и нанесъл страх и трепет на великата римска столица. Т. Шишков, ИБН, 103. — Ти тряба да ми заплатиш за скръбта, която си нанесъл мене и на моите сподвижници! Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 85. Аз нанесох нещастие на всички, до които допрях, на всички, които са ме обичали. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 661. Те са твърде признателни за благодеяния, които им ся правят, а доста отмъстителни към онези, които им нанасят зло. ИЗ 1874-1881, 202. нанасям се, нанеса се страд. Преди подвеждане на шейната под кораба върху спусковите пътеки се нанася специална смазка за намаляване триенето между шейната и пътеките. Й. Прашинков, ТК, 276. Резултатите от измерването се представят графически, като се нанесат по абсцисната ос дължините на вълните, които отговарят на отделните ивици на спектъра, а по ординатната — измерените в тия ивици количества енергия. Физ. Х кл, 181. На хаджията се струваше неизлечима раната, която му се нанесе от оня ученик пред всичките ученици и, очевидно, с одобрението на самия учител. Ив. Вазов, Съч. VII, 140. нанасям си, нанеса си възвр. и взаим. от нанасям1 в 1, 4, 6 и 7 знач. Докторовият череп, раздробен на късове от ножовете (най-първия удар — от куршум — сам докторът си беше нанесъл), не можеше да послужи за трофей. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 224. — Аз та виждам, че ти скоро кипваш, пази се от гнева си да не си нанесеш зло. ВЦ, 1888, кн. 20, 16. Двамата врази си нанасяха по главите страшни удари с яките човки и се шибаха в тревата като две еластични топки. Елин Пелин, Съч. II, 136.
НАНА̀СЯМ СЕ несв.; нанеса̀ се св., непрех. Вкарвам си вещите, покъщнината в жилище или помещение, което започвам да обитавам. — Таз нощ ще изкараме как да е, а утре ще се нанесем в Дончовата къща. И. Петров, МВ, 73. В тази величествена и красива сграда,.., се помещават и редакциите на много вестници и списания .., след довършването на още някои работи, тук ще се нанесе и Министерството на културата. Г. Белев, КР, 43. Преди известно време се нанесох в моята нова квартира. П. Незнакомов, БЧ, 60.
◊ Нанесѐ ме път. Диал. Случи ми се да мина, имам път някъде. Ако нещо ви се случи да ви нанесе път накъде селото Щърковци, а вие само питайте за къщата на дедо Дичовата задруга. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Бачище... Та това е най-плодородната местност в землището им... Как поглеждаха изкриво те, кога ги нанесеше път покрай чуждите ниви. Кр. Григоров, Н, 40. През 1867 год. на 31-ий от августа нанесе мя път в село. Хр. Данов, Лет., 1869, 143.
НАНА̀СЯМ2, -яш, несв.; нанеса̀, -ѐш, мин.св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Остар. и диал. За птица — снасям много (яйца); нанисам2, наносвам2, наносям2. Като нанесе яйца [ластовицата], лежи да ги мъти да излупи пилета. Д. Манчев, БЕ II, 51. "И птичката е мънинка, / и тя си гняздо завива, / сини яйчица нанася, / пъстри птичици измъща." Нар. пес., СбВСт, 737. нанасям се, нанеса се страд.