НА̀НИН

НА̀НИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на нана1. Цанка, нанината Личковичина унука,.., ни донесе по едно сладко и по едно кафе! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 502. Пуснала бардака и изревала: "Ох, нанин бардак, нанин, я съм си с тоа бардак децата поила и къщата гледала!" Нар. прик., СбНУ, ХLI, 464. Леле, леле, леле Митре, / нанина снага висока, / куде нана да гю види. / Нанините светли очи / куде ли су съг [сега] заспали. Нар. пес., СбВСтТ, 728.

2. Като същ. Само мн. Домът и семейството на нана1. На мама ще кажа, че ме канят в София нанини. И друг път съм ходила за един месец. А. Каменова, ХГ, 117-118. Един ден — това беше есенеска — заведох околийски доктор у нанини Личковичини да прегледа нейния Петко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 502.

Списък на думите по буква