НАНИСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАНЍСАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Нанасям1, наносям1, наносвам¹, нанося. В едно от тези отделения прекарваха говеда през един вход и ги разпределяха едно по едно в отделни огради, над които стояха няколко касапи и нанисаха с железни чукове смъртоносни удари на добичетата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. Казашкият аркан наниса мъчителна смърт. НБ, 1876, бр. 46, 179. Мустан майци си думаше: Стани ми, майко, собери / малкине моми камадни, / камени да ми наниса, / сарайен да си йоградя. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 120. нанисам се, нанеса се страд. Избирателите са наситени от тия [нови] опити и виждат всичките вреди, които се нанисат чрез тях на страната. Бълг., 1902, бр. 448, 1. нанисам си, нанеса си възвр. и взаим. В онова време тако-речи само Англия изкарваше и продаваше тия [памучни] платове и от друга страна, зачтото не бяше лесно да си наниса памук от Индия, а от друга страна, зачтото имаше машини, нагодени да работят с пара. Й. Груев, СП (превод), 205. По-харно е за истините тези / човек да си мълчи, защото нам / вестяват се, по външните белези, / като лъжи да са, и себе срам / тоз, кой ги разгласява, си наниса. К. Величков, Ад (превод), 145.

НАНЍСАМ СЕ несв. (остар. и диал.); нанеса̀ се св., непрех. Нанасям се.

НАНЍСАМ², -аш, несв.; нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Остар. и диал. За птица — снасям много (яйца); нанасям², наносям2, наносвам2. Така става всяка пеперуга — от яйчице въсеница, от въсеница кожурец, от кожурец пеперуга; а пеперугата наниса яйчица и умира на някое листо. Д. Манчев, БЕ II, 44. "Иване, любе Иване, / и птичката е мънина / и тя си гнездо извива, / дребни яйчица наниса, / мъти ги и ги измъща." Нар. пес., СбВСт, 682. нанисам се, нанеса се страд.