НА̀НКА

НА̀НКА1 ж. Диал. Нана1. Христовата нанка причака с радост милите гости. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 30. — Е, харно: Рада — Рада! Я ще кажем на стрина, стрина ще каже на чичо, чичо на нанка, нанка на баба, ... ще пратиме сватове у Радини, па жив бил и весел ходил! М. Георгиев, Избр. разк., 57. "Що ти, Енко, що ти керко, уста подгорила? / .. / Дали за водица, Енко, дали за грозице?" — / Немой, нанке, мила нанке, така не сборувай! Нар. пес, СбБрМ, 453. — Стрино ле, калугерице, / има ли място и за мен, / .. / — Стринина, нанке, стринина, / за млого място имало / и за тебе място ще има. Нар. пес., СбНУ VI, 48.

НА̀НКА

НА̀НКА2 ж. Диал. 1. Обикн. мн. Пелени. Маринкината зла буля, / .. / мъжко си дете заклала, / пъстри му нанки в кърви облела. Нар. пес., СбВСт, 427. Я иди, мама, на Тунджа, / .. / че земи бяло камъче, / че го убао накъпи, / и у топли го нанки загъни. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 136. ● Обр. Те [звездите] трептят далечни и безмълвни, шепнат си нещо със звездите, що трепкат по белите нанки на снега. Д. Спространов, С, 240.

2. Бебешка люлка, легло (Л. Андрейчин и др., БТР).

Списък на думите по буква