НАНКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀НКАМ, -аш, несв. Детск. Гальов. 1. Непрех. Спя; наням. — Сега ще направя качамак, маминото. Ще се нахраниш и ще си легнеш да нанкаш. М. Марчевски, МП, 11. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на̀, нани-и-и-на̀. Д. Калфов, Избр. разк., 11. Кукуригу, петльо! Заколи го, тетьо, / да не буди мама, / да нанкаме двама. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 297. Над люлкя стоят три моми, / три моми, три самодиви. / .. / Трета му песен пееше: / — "Нанкай ми, нанкай, детенце, ний сме ти до три майчици." Нар. пес., СбВСтТ, 225. ● Ирон. — Охо, вие ли сте... — засмя се оня. — Младоженците. Много сте закъснели, гълъбчета, кога ще нанкате... К. Мишев, ЕП, 86.

2. Прех. Рядко. Приспивам (дете). Водата се разиграла, .. Из нея заскачали, запремятали се ония бели, кръшни моми, с дълги разпръснати коси. Една поела детето, носи го, нанка го. П. Росен, ВПШ, 32.