НАНОЗЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀НОЗЕ нареч. Диал. Обикн. в съчет. с гл. съм, ставам. На крак (крака). Никой не бива да спи тоя час. Чуеш ли ти? Сичко трябва да е нанозе.. при оружие! Пушките да са пълни! Н. Бончев, Р (превод), 102-103. Ка видоа [хайдуците] краля Андреаша, / сички са му нанозе станали / и сички го по чаша черпили. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 20. Поболи се Никола делиа, / та е лежал девет годин дена — / ни умира, ни нанозе стае. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 139.