НАНО̀СЯ

НАНО̀СЯ, -иш, мин. св. -их, несв. и (рядко) св. (остар. и диал.); нанеса̀, -ѐш, мин. св. нанѐсох, прич. мин. св. деят. нанѐсъл, -сла, ‑сло, мн. -сли, св., прех. Нанасям1; наносвам1, наносям1, нанисам1. По един или два пъти в седмицата ще иде и у сестрата на г-жа майорката да й наноси вода за пране или да измие дъските им. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 232. През него [Египет] тече река Нил, която ежегодно от августа до ноемврия ся разлива, та наноси тиня и наторява земята. Й. Груев, КВИ (превод), 3. В ушите му свират куршуме, сабли блещат, а той наноси ударе на сичките и не чуе нанесените. Н. Бончев, ТБ (превод), 40. Ще понесете с несравнено по-голямо търпение онова несчастие, което ви ся случва, кога ви сами не сте причина на това, нежели онова несчастие, което ви сами наносите себе си. С. Радулов, НД (превод), 128-129. нанося се, нанеса се страд. нанося си, нанеса си възвр. и взаим.

НАНО̀СЯ

НАНО̀СЯ СЕ. Вж. наносвам се.

Списък на думите по буква