НАОБЯ̀ДВАМ

НАОБЯ̀ДВАМ СЕ, -аш се, св. и(рядко) несв., непрех. Нахранвам се на обед. Щом се

наобядва, той веднага тръгна за канцеларията си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 199. Секи ден по това време — след като се наобядва, — той имаше обичай да си полежи на канапето в обедната стая. Т. Влайков, Съч. II, 161. Кога някой са е наобядвал много добре, трябува да са старае да не вечеря или да захапне малко. Ив. Богоров, СЛ, 12.

Списък на думите по буква