НАОПАКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАО̀ПАКИ и (съкр., остар. и диал.) нао̀пак нареч. 1. За дреха и под. — с вътрешната, противоположна на лицевата страна, навън, с опакото навън. Противоп. налице2. Писарят бързо се заоблича. Обърка ръкавите на кожухчето, облече го наопаки и така изтича до пътната врата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 200. Подир малко влезе Яцо с обърнато наопаки палто. И. Петров, НЛ, 101. Той става от леглото и си обува чорапите наопаки. Св. Минков, РТК, 187. Жените, с обърнати наопаки дрехи, прибулени до очи с черни ръченици, пъхнали ръце под престилка, на групи мълчаха пред кочите си. Р, 1926, бр. 225, 2.
2. В положение, посока, противоположни, обратни на нормалните — откъм обратната страна или в обратна посока; обратно. Предварително се уговори с баняджията да обърне табелката наопаки до осем чaсa — знак, че банята не работи. Ем. Станев, ТЦ, 11. Под окачалката за дрехи, вирнал крака нагоре, се измъчваше цял един балетен ансамбъл. По погрешка ли или нарочно, афишът беше залепен наопаки. Чудомир, Избр. пр, 175. — Четеш ли?! — направи учудена физиономия тя. — Излъга и сам си повярва. Та ти си хванал книгата наопаки! П.. Проданов, С, 84. Отпред тичал гончия и на малък прът развявал българското знаме, обърнато наопаки — червено, зелено, бяло — като при война и мобилизация. Й. Вълчев, РЗ, 65-66. — Повикайте налбантчето, коладе, / да си коне подковеме, / петалите наопаки! Нар. пес., СбНУ VIII, 21.
3. Обратно, противоположно на това, което е другаде, при друг случай или което трябва да бъде. В Америка, като всичко наопаки, та и аптеките. Искаш ли сода, лимонада, трябват ли ти всевъзможни сиропи и шербети — иди в аптеката. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 43. Влахов никога не пиеше на един дъх и носеше на пиене, но тоя път се случи наопаки — ливна коняка в устата си, .., и скоро забрави, че трябва да бъде внимателен. А. Наковски, БС, 85-86. По зла чест днес са случва това наопак: народът наместо да са изчудва и похвалява такива думи [непознати], той са подиграва с тях. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 9. Сичкото наопаки и сватбата в сряда. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 118.
4. Обикн. в съчет. с гл. разбирам, схващам, тълк увам и под. В обратен, противоположен смисъл; превратно. Турските известия наопаки трябва да ги разбираш. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 117. — То се види, че ние не можем да се разберем. Аз какво говоря, вие се наопаки го зимате. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 264. Богомилството е признавало Св. Троица, но разбирало я е неправилно и преобръщало е съвършено наопаки християнските догмати за въплощението, за земния живот на спасителя и др. т.
СбС, 1875, кн. 1, 70. Владиката побледня, защото не разбраха думите му и ги претълкуваха наопаки. Е. Мутева, РБЦ (превод), 51.
5. Като вмет. дума. Противоположно по същност на казаното по-рано или на това, което се очаква; обратно, напротив. Положението не се подобряваше, наопаки, от ден на ден ставаше по-тежко, по-лошо и по-непоносимо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 200. Избра го властта, всесилната сговористка власт. Не че Матей Матов имаше нещо против нея, наопаки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 355. Ни са я изпъдили, ни са ѝ рекли [на Рада], че я не сакат...! Наопаки! Рекли ѝ вече да не работи, да се не мъчи, да се не трепе и не съсипва! М. Георгиев, Избр. разк., 71. Заран и вечер слънчевите зари удрят на земята полегато, а пък на пладне, наопаки, удрят право — отвесно. Й. Груев, Ф (превод), 91.
6. Разг. В съчет с гл. приказвам, говоря, държа се и под. Като непрекъснато се противопоставям, противореча на някого, не се съгласявам с някого, обикн. за да го дразня; на инат, напук. Пък лих, опърничав — все наопаки приказваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Защо ти се държиш все наопаки с мене? А. Гуляшки, ЗР, 174. Някои къщи ни харесваха, .., а Гурко, който винаги гледа да върви наопаки, каза, че не му харесва нито една къща. Ст. Стратиев, СВМ, 27.
7. Спец. За плетка, плетене — по начин, при който конецът се изтегля назад и се получава бримка с изглед, обратен на изплетена налице бримка; опаково. Противоп. налице2, лицево. От лицевата страна първата бримка на реда се поема от дясната игла налице, а втората се плете наопаки. ЗК, 425. △ Оризовата плетка се получава, като се плетат една бримка налице, една наопаки и на следващия ред се разменят.
◊ Всички наопаки, той на терсене. Разг. Пренебр. Употребява се за много опак, неразбран човек. Върви <ми> наопаки. Разг. Не <ми> върви. Може да е чист понеделник, дето се казва, може да имаме дата 7 април и все пак да ти върви през целия ден наопаки. Св. Минков, РТК, 186. Всичко вървеше някак наопаки. Вместо въстание дойде провалът с Левски. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 26. Сякаш че е станал с гъза си нагоре, та се назад и наопаки му върви. П. Р. Славейков, БП II, 148. Обръщам / обърна (преобръщам / преобърна) наопаки нещо. Разг.; Превръщам / превърна наопаки нещо. Остар. 1. Разбърквам, претършувам всичко, обикн. за да търся усилено някого или нещо. Обикновено по това време около дъсчената ни ограда се навъртат тъмни сенки и грубо нахълтват из стаите за обиск, като разхвърлят и обръщат всичко наопаки. П. Михайлов, МП, 7. Един ден призори полицията пак обгради Качковия дом и пак обърна всичко наопаки. Цели два часа продължи обискът. Г. Караславов, Избр. съч. V, 188. 2. Търся нещо навсякъде, за да го получа, доставя. Ако много ти се пие ракия, аз ще ти намеря, па ако ще и земята да обърна наопаки! К. Петканов, ЗлЗ, 260. Ще кажеш още на баща ми, че не можах да му намеря такъв часовник, какъвто ми поръча, че обърнах наопаки целия Париж и пак не можах да намеря същата марка. Д. Калфов, Избр. разк., 137-138. 3. Разбърквам, нарушавам из основи подредбата, реда някъде или в нещо. Всичко из къщата обръщали наопаки, лудували непрестанно, като правели всевъзможни пакости. П. Петков, СП, 60. — Нашата невеста — .. — все не харесва къщата ни. Вчера обърна всичко наопаки в стаите отсреща, размести леглата, сандъците. Д. Талев, СК, 11. 4. Променям из основи установения някъде ред, начин на живот или работа, организация на нещо. Настъпват непредвидени събития, които обръщат всичко наопаки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 97. — Света наопаки обърнаха, дявол да ги вземе! И животните на хора направиха! — дръпнаха се неколцина поразени. Ст. Даскалов, СЛ, 144. Превратът превърна всичко наопаки. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 219. 5. Променям из основи утвърдени схващания и разбирания в някаква област. Астрономическите открития, които са биле основани на математически истини, са преобърнале наопаки и сичките други науки, които до това време са биле съвсем младенчески. Знан., 1875, бр. 18, 288. Обръщам се / обърна се наопаки. Изцяло се променям, като обикн. се влошавам. Струваше ми се, че в тези няколко месеци светът и нещата бяха се обърнали наопаки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 195. Работите се обърваха съвсем наопаки. На 24 септ.. 867 л.. Василий Македонянин убива царя Михаила и става единствен владетел на византийското царство. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 131. Станал съм (станах) наопаки. Разг. Без настроение съм, сърдит съм, обикн. без причина. Вие извинявайте, снощи заспах късно поради гостите и тая сутрин станах наопаки. Ем. Манов, МПЛ, 52. Тръгвам / тръгна (отивам) наопаки. Разг. Започвам да се променям, обикн. към по-лошо. Увличаше се от Русо..; вярваше, че хората се раждат свободни и равни помежду си, но че всичко е тръгнало наопаки от момента, в който първият подлец е измислил собствеността и цивилизацията. Ем. Манов, БГ, 61-62. У нас, както всичко отива наопаки, такова ни е и празнуванието ..; защото с противохристиенското наше празнувание, откакто изхабяваме времето си, съсипваме и здравието си. Ил. Блъсков, ПБ III, 13.
— Други форми: нао̀пако (остар. и диал.), нао̀паке, нао̀паци и нао̀паце (диал.).