НАОРЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАО̀РЛЕН
НАО̀РЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наорля се като прил. Диал. Настръхнал, наежен, наперен. Той подсвирна на двамата наорлени пуяка и те изведнъж проточиха шии и се провикнаха. К. Петканов, ДЧ, 171.