НАОСТРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАО̀СТРЯМ, -яш, несв.; нао̀стря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Остря, точа колкото трябва (брадва, коса, нож и под.); наточвам, изострям. Тъпият предмет не може да премине през препятствие — него трябва да наострим и той ще прониже всичко. Ст. Загорчинов, ДП, 219. В огнището лежи чуден ятаган .. Скрива го [Кости] под дрехата си и излиза да го наостри. К. Петканов, Х, 180. Косачът наостри лютата зъбата коса да коси разноцветно миризливо сено за гладното си стадо на зимовище. Ц. Гинчев, ДТ, 4-5. О стара стомана си ножа наостри. П. П. Славейков, КП ч. III, 293.
2. В съчет. с уши, козина, косми и др. За животно — инстинктивно изправям уши, козина и др., тъй като съм неспокоен, напрегнат; наежвам. Поручик Манев усети как животното трепна и наостри нервно уши.
П. Вежинов, ВР, 226. Уханието на току-що извадения от пещта пшеничен хляб примами кучето и то клекна срещу вратата, наострило уши. А. Гуляшки, СВ, 137. Като мине котаракът през двора, те [кукумявките] почват да крякат тревожно.. Понякога се спущат над него, а той се вгърбя и наостря козина. Ламар, ГМ, 22. // Прен. Рядко. В съчет. с вежди. За човек — свивам, навъсвам вежди, придобивайки напрегнат или сърдит, ядосан израз. — А бей, я се размислих... Съдията наостри вежди. Пак ли ще разиграва този човек комисията, нова ли земя ще иска! Ст. Даскалов, ЕС, 52.
3. Прен. С предл. срещу, против и (остар.) въз. Настройвам враждебно, неприязнено някого към другиго или към нещо. Това произшествие наостри още повече бае Гета срещу дяда попа, по адрес на когото захванаха да се сипят цяла върволица епитети и хули. М. Георгиев, Избр. разк., 147. Животът на село, .., засили мъката ѝ и я наостри срещу всички. К. Петканов, В, 223. Чрез жестоки до кръвожадност репресии Хакъ̀ [паша] не само наострил против себе си аяните, мирното население, но и се оказал изолиран от всякаква подкрепа в Румелия. В. Мутафчиева, КВ, 145. Цял свят него си мисляше за убийца и дотолкова ся бяха ядосали и наострили въз него, чтото едва тъмницата го избави от народна ярост. Й. Груев, СП (превод), 184. наострям се, наостря се страд. Винаги намираше разумни, убедителни причини, понеже и сам виждаше, че не беше редно да се връща всеки ден. Ето секирата се е притъпила и трябва да се наостри. Д. Талев, И, 260. Да ся наострят и да ся надъхат работници с дух, за да ся сдържат, то е една от най-първите потреби. Й. Груев, СП (превод), 210.
НАО̀СТРЯМ СЕ несв.; нао̀стря се св., непрех. 1. За уши, козина, косми — щръквам, изправям се като израз на неспокойствие, напрежение; наежвам се. Тя [лисицата] може би предугажда опасността и колебливо се върти ту на една страна, ту на друга, .. Изведнъж ушите ѝ се наострят. И. Петров, ЛСГ, 104.
2. Разг. Обикн. с предл. срещу, против. Настройвам се враждебно, неприязнено срещу някого или нещо; наежвам се. Като прехвърляше през ума си разни мисли, Манол се наостряше все повече срещу брата си. Ем. Станев, ИК I и II, 203. След тоя разговор Прангата още повече се наостри против Трайка и още повече му опротивя той. Т. Влайков, Съч. III, 269. // Давам външен израз на враждебно отношение, настроение; наежвам се, наперушинвам се. А сега се наежил, наострил се, всичко му е криво. И. Петров, НЛЛ, 168-169. // Повишавам вниманието, бдителността си, готов за отбрана или нападение. Той схвана накъде ще избие разговорът и се наостри. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 156.
3. Прен. Остар. и диал. Изпитвам силно желание да извърша, да направя нещо; настройвам се. Кога ся остави на младий ум да опитва и да лучи сам что бива и что не бива, .., тогава той много наякне и ся наостри на работа. Й. Груев, СП (превод), 248.
4. Остар. За чувства, сетива — изострям се, развивам се. Сетивата могат да ся наострят и изтънчат, ако ся обучават постоянно и прилично. А. Начев, (превод), Лет., 1873, 145.
◊ Наострям / наостря уши (слух). Разг. Съсредоточавам вниманието си, за да доловя със слуха си, да чуя нещо; започвам внимателно да слухтя. Задумка ли той барабана, за да прочете някоя кметска или министерска заповед, всички наостряха уши. Д. Казасов, ВП, 46. — Какво има още? — .. — обадиха се няколко нетърпеливи гласове и всички наостриха уши да чуят това ново нящо. Т. Влайков, Съч. III, 102. — Какво има? Какво се е случило? Попитах изненадан и наострих слух да чуя нещо неприятно. Н. Попфилипов, РЛ, 26.