НАОЧНИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАО̀ЧНИЦИ мн., ед. (рядко) нао̀чник м. Приспособления, които се слагат отстрани на очите на впрегнат кон (рядко на друго животно), за да гледа напред и да не се плаши. Стрелбата от амбразурите на бункерите и на зазиданите прозорци имаше определен обсег — стрелците приличаха на коне, на които са поставени наочници, за да гледат само напред. П. Славински, ПЩ, 448. Върху очите на делфина са поставяли каучукови наочници, така че зрителната ориентация на животното да бъде изключена напълно. Ц. Цанев и др., ЧП, 46.

◊ <Като> <кон> с наочници, съм и под. С много тесни интереси или ограничени разбирания съм и не се интересувам от нищо друго, не се съобразявам с нищо друго. Като кон с наочници е, .. Не вижда накъде вървят работите. Не знае, че тук са Родопите, а не Анадола. А. Дончев, ВР, 132. — Марксисти с наочници, догматици — има ги навсякъде. А. Гуляшки, МТС, 6.