НА̀ПАД

НА̀ПАД м. 1. Поет. Нападение. В стръвната буря на вихрения напад трещяха мечове и копия, свистяха стрели, ехтяха отчаяни викове и болезнени стонове на обезумелите византийци. Д. Линков, ЗБ, 17. А силни бяха ромейските пълчища .. А в стръвната буря на вихрения напад гърмяха кожени тъпани. Н. Райнов, ВДБ, 61-62. Във Търново вси са готови, / нащрек са и чакат ми знака — / за напад въз царски дворове. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 76. И ти [Петроград] стоиш сега над хиляди съдби — / символ на крепката десница неуморна, / и не един напад по тебе се разби, / и не една вълна, престъпна и позорна. Хр. Ясенов, Събр. пр, 104.

2. Воен. Стойка на войник, готов за нападение, при която единият крак е свит в коляното, а тялото наведено напред. Тук [на картината] германец с правилен напад за бой с нож мушкаше в корема излязъл насреща му французин. Т. Харманджиев, КЕД, 220.

3. Спорт. Отсечено движение, при което единият крак се свива в коляното, а другият в същото време се изпъва, а тялото се привежда напред. В този случай се извършва полушпагатово движение напред (напад) с маховия крак, при което трупът се изнася силно напред. В. Ангелов и др., Ф, 45. При женските групи поради характера на облеклото (тесни рокли и поли) не е възможно изпълняването на напади. Ив. Мангъров и др., ПГ, 19.

Списък на думите по буква