НАПАДАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПА̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от нападам1 и от нападам се; нападение. Бяла Черква сега беше нащрек, всеки ден плашена от зловещи слухове за нападане от башибозуци... Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 22. Те ги критикуват и нападат за неспособностите им. А това нападане часто не е от злоба или от зло намерение, а от неопитност. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 16-17. Още от дванадесетия век наченаха ся срещу духовенството нападания. Ч, 1871, кн. 24, 765.