НАПАДАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПАДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до нападение, до въоръжени действия срещу противника. Противоп. отбранителен. Мястото, наистина, представяше сгоден нападателен пункт. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 194. Шумът, .. около македонския въпрос не трябваше да заглъхне .. А това можеше да се постигне, само ако революционната организация преминеше в борба нападателна спрямо турските власти. П. К. Яворов, Съч. II, 235. Когато вече са смръквало, турските войски зели нападателно положение и сполучили да нанесат страшно поражение на сърбите. СПл, 1876, бр. 14, 54. Ограничаване на стратегическите нападателни въоръжения. Нападателни действия.
2. Който е свързан с нападение или с желание, готовност за нападение. В цялата му външност личеше нападателна стремителност, по измачканата му дреха се виждаха засъхнали кървави петна. Д. Талев, ПК, 719. Замфирица я засипа с цял поток оскърбления и хули, а слисаната селянка, .., викаше само: "Чакай, баба!" и се дърпаше към вратнята, пред нападателните движения на младата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 61. До вечерта на първия ден от немското настъпление Трета балканска дивизия сама преломи нападателния дух на неприятеля. П. Славински, МСК, 72. Нападателно изражение.
3. За думи и под. — в който има обвинение към някого или към нещо, с който се напада някой или нещо. Привечер те се събират в салона на областния комитет да репетират новите сценки, които непрекъснато добавят към първоначалната програма — все по-злъчни и нападателни, винаги злободневни. Др. Асенов, ТКНП, 230. Приех за отговор едно писмо по-малко нападателно, но не по-малко докачително. Др. Цанков, ТМ (превод), 99. Оскърбителните нападателни думи пропъждаха сички честни граждане от сградата на изборите. Ил. Блъсков, КУ, 33. // Който се отнася до нападки, нахвърляне с думи, обвинения и под. Политическите им противници възприели по събранията и по страниците на вестниците нападателна политика спрямо тях.
4. Който действа враждебно, напада с думи или дела някого или нещо; агресивен. На събранието противниците на директора бяха особено нападателни. // Разш. Който е дързък, настойчив в поведението си обикн. по отношение на лице от другия пол; агресивен. Даваше си дума да бъде по-смел и по-нападателен и, .., — да предложи ръката си на Маруся. Й. Йовков, ПК, 111. Офицерът е пълен, охранен, цял препасан с колани, енергичен, нападателен. Л. Стоянов, Х, 79. // За животно, птица, насекомо — който напада, който се спуска да хапе, кълве, жили. Докато е малък, еленът лесно се опитомява, а щом застарее, става зъл и нападателен. К. Петков, СП, 53. Пешевски реши, че ще е по-добре да спят в градината. Никой не би могъл да гарантира, че сред развалините на училището дървениците са по-малко нападателни от хотелиерските. Ст. Марков, ДБ, 342.
5. Спорт. Който се отнася до нападение при игра на футбол, баскетбол и под. От предишната им игра — бърза и комбинативна — сякаш беше останало само светкавичното изнасяне на топката в нападателното поле. А. Мандаджиев, ОШ, 61. При нападение играчите от всички линии — защитна, полузащитна и нападателна, се стремят .. да преодолеят защитата на противника, да го надиграят и да реализират гол. В. Ангелов и др., Ф, 6. След нападателната петорка следваха двамата полузащитници, а след тях умело се придвижваха тримата крайни защитници, което осигуряваше нападателния стил в играта.