НАПАДАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПАДА̀ТЕЛНО нареч. 1. Като се напада, с нападение. Сравняват се, анализират се и се преценяват тия данни [за правилника] с оглед на нашите възможности и нашите сили и тогава се решава как да се действува — нападателно, с отбрана или оттегляне. П. Илиев, ЛВ, 128. Отборът игра подчертано нападателно и за разлика от други път — по-самоуверено.

2. С готовност, желание за нападение, обвинение и под. И вие ли, другарю Мечков, се уплашихте? — обърна се той и застана нападателно към директора. Д. Кисьов, Щ, 319.