НАПАДА̀ТЕЛНОСТ

НАПАДА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на нападателен. Дирех опора, но както тревожната изтънченост на единия не можеше да ме успокои, така и дразнещата нападателност на другия не ме разгневяваше достатъчно. А. Наковски, БС, 160. Особено на по-млади години той [Божан Ангелов] показва в критиката доста голяма темпераментност. Някъде тя прераства в непримиримост, в нападателност. Ив. Богданов, СП, 53. Българский бунт не само не угасна, не само не ся избиха до един народните наши въстаници — нъ ся съживиха, още по-много ся умножиха, защото от бранителност минаха на нападателност?!!! ДЗ, 1868, бр. 40, 148.

Списък на думите по буква