НАПАДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПА̀ДВАМ1, -аш, несв.; напа̀дам, ‑аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Падаме мнозина, много неща или нещо в голямо количество. Децата, които често влизаха да бе‑
рат сливи, щом го видеха, не слизаха, а просто нападваха и бягаха. Й. Йовков, СЛ, 20. На осмия ден обаче се наложило да се оттеглят и румънецът успял все пак да ги нашари с картечницата. Нападали всички, само дядо останал жив. И. Петров, ПР, 28. Пътят тръгна надлъж по реката. В нея бяха нападали от върховете канари от колосални размери. Ив. Вазов, Съч. ХV, 71. От възбуда и ветреца дългата му руса коса беше нападала чак по носа и устата му и той я одухваше, за да може да говори. Ем. Коралов, ДП, 121. Нападал е от небето сняг — един човешки бой. А. Каралийчев, ПС I, 6.
НАПА̀ДВАМ2, -аш, несв. (остар.); напа̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напа̀днат, св., прех. и с предл. на непрех. Нападам1. Лакедемоняните продължавали да нападват на Месения, но без да я опустошават. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 166. Българите, .., със сичките си сили нападват на града, заграждат го. Т. Шишков, ИБН, 220. Той най-сетне сполучи да изпълне адското си намерение, като ненадейно нападва на царя. Д. Войников, РК, 48. Никаква опасност не можеше да го отклони от намеренията му ..; всуе бури и виелици го нападваха. П. Кисимов, ОА I (превод), 112. нападвам се, нападна се страд. Някой си търговец, като тръгнал с талига от Сливен за тука и като достигнал отсам Ени-Заара, нападва ся от разбойници, които му вземат животеца. ЦВ, 1861, бр. 34, 2.