НАПАДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀ДКА ж. Обикн. мн. Нахвърляне, нападане с думи, укори, обвинения на някого. Той [Левски] стои над личните обиди и отговаря на хулите и нападките спокойно, без раздразнение. Ив. Унджиев, ВЛ, 267. Въпреки протестите и предупрежденията на социалистите, въпреки нападките на опозиционния буржоазен печат, властта остана в ръцете на демократите. М. Кремен, РЯ, 221. По всички трибуни почнаха да се размахват ръце, не закъсняха и острите препирни и нападки. Д. Калфов, Избр. разк., 128. Думата "критика" и "критикувам" значат отделяне, различаване, търсене истината, .., ясно е, че тук си има място не хулата, неоправданата нападка, а честното издирване на достойното за показ или за осъждане. М. Арнаудов, БКД, 221.