НАПАДНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀ДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напа̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напа̀днат, св., прех. и с предл. на (остар.) непрех. Нападам1. Много пути черкезите собраха ся с голяма сила и нападнуваха на русите. ЦВ, 1855, бр. 256, 11. Пречестний отче, говорят ми, извести ни с кой повод и начин злобата усвои цялата земя; а аз за това нещо исто толкова известно знам, колкото и ония мя нападнуват с такива въпроси. БКн, 1859, кн. 10, 320. Изцели мнозина: щото нападнуваха на него да му се прикоснат, които имаха рани. Н. Рилски, НЗ (превод), 71. нападнувам се, нападна се страд. и взаим.