НАПАЛМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀ЛМ, мн. няма, м. Хим. Воен. 1. Смес от алуминиеви соли на органичните нафтенова и палметинова киселина, която развива температура от 800° до 1 000°, използвана за изготвяне на запалителни авиационни бомби. Горящият напалм [от авиобомбите] пада във вид на огнен дъжд и залепва здраво по предметите. Н. Иванов и др., ГО, 32.

2. Такава запалителна авиационна бомба; напалмова бомба. Стотици мирни жители бяха убити и ранени. Колонизаторите използуваха танкове, самолети и напалм. П. Цолов, Т, 45. Бомбите "напалм" избухваха като пламтящи гейзери и към небето се издигаха стълбове от пушек и кехлибарени пламъци. Т. Генов, Избр. пр, 241.

— Англ. napalm.