НАПАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПА̀СВАМ¹, -аш, несв.; напаса̀, -ѐш, мин. св. напа̀сох, прич. мин. св. деят. напа̀съл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Паса добитък, докато се насити. Дядо Габю, облечен с бяла риза, без антерия, без наметка, напасвал биволите в горите под Витата стена. М. Яворски, ХСП, 10. — Ще идеш да откараш на паша воловците .. Хубаво да ги напасеш! А. Каралийчев, ПС III, 105. Детето бе влязло в черковния двор да напасе козата си. О. Василев, ЖБ, 167. Авраам имаше йедно голямо количество говеда и нужно му беше много пасища, за да ги напасва. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 110. Овчар се радева / овци да напасе, / кози да набръсти, / млеко да надои. Нар. пес., СбВСтТ, 740. напасвам се, напаса се страд.

НАПА̀СВАМ СЕ несв.; напаса̀ се св., непрех. За добитък — нахранвам се, насищам се с паша. Давидко спря овцете си край един път и тъй като те бяха се напасли, налягаха. Й. Йовков, АМГ, 88. Конете се напасоха добре със сочна и тлъста трева и задрямаха един срещу друг на слънцето. К. Петканов, ЗлЗ, 219. Биволите се бяха напасли и сега гледаха водата, колебаейки се дали да влязат вече да си направят своята баня. Й. Радичков, ГП, 19. "Я дай ми, Боже, я дай ми, / я дай ми вири [вихри] ветрове, / и тиа буйни даждеве, / та да се стопат снегове — / да никне трева зелена, / сурии да се напасат." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 163.

НАПА̀СВАМ², -аш, несв.; напа̀сна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напа̀снат, св., прех. Разг. Съединявам две неща така, че да съвпаднат добре едно с друго. — Ще можем да констатираме къде точно и как е бил закрепен [радиокасетофонът] и да напасваме всичките проводници. △ Напасвам райетата на ръкава и предницата на сакото. напасвам се, напасна се страд.