НАПЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЀВ м. 1. Мелодия. Оттам вятърът донася провлечени и тъжни напеви на някои по-гласовити песнопойки. Т. Влайков, Съч. III, 2. Долу откъм реката сякаш се подйема глас на свирка и тъжният ѝ напев се разнесе над заспалото село. П. Тодоров, И I, 85. Много мъка и страдание е понесъл народът ни от чуждото владичество.. Оттук дълбоките и тъжни напеви в стотици наши народни песни. Ст. Грудев, ББ, 23. Тям бе още по-драго да видят и с очите си обряда на една селска сватба, ивършена по старому, със сичките ѝ песни и напеви. Китка V, 1866, кн. 14, 66. // Припев, припявка. Когато я обличат [булката], пеят този напев: — Наноси ми се, мари девоке, жъта кюрдиа. Юнак купува и се радува. СбНУ VIII, 55.

2. Разш. Мелодични звуци, които издават някои птици, насекоми, звънци, вода и др.; песен, припев. Коя музика може да се сравни с тази? Припомнете си — топла ясна нощ, .. огласяна от славеевите напеви. П. Бобев, ЗП, 45. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Елин Пелин, Съч. I, 7. Подлъган от тишината, ..., от напева на щурците, той имаше чувството, че е някъде наблизо около родното си село. А. Гуляшки, ЗВ, 181. После дворът пак опустя и само чучурите разливаха монотонния си напев из мълчаливата ограда. Ив. Вазов, Съч. ХV, 21. Шуртенето на водата по колелото и песента на кречеталото, .. — всичко това заедно с пожълтелите поля, с далечния напев на каруците по шосето правеше от всеки ден някаква неописуема наслада. К. Константинов, ППГ, 58-59.