НАПЕВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЀВНО нареч. Провлечено, проточено, с извивки на гласа, наподобявайки напев, мелодия. Това той прочете бавно, тържествено и напевно, както би го прочел в черква. Й. Йовков, Ж 1945, 145. Говореха напевно, пристъпваха като да играят танец. Вл. Свинтила, СЗЗ, 316. Баба Гина подигна отпуснатата безжизнена глава на кучето, сложи я в полата си и тъжно и напевно, като над изгубена рожба, заоплаква. Чудомир, Избр. пр, 30. В някои езици ударението е свързано с промяна на тона, вследствие на което ударената сричка се изговаря напевно. Л. Андрейчин и др., БГ, 15. // Благозвучно, наподобявайки напев, мелодия; мелодично. Звънчетата на кончето подрънкваха мелодично, напевно и бричката леко се носеше напред. А. Гуляшки, СВ, 181. По небето летяха гълъби, реката шумеше напевно и въздухът беше наситен с благоухание на свежа трева. Д. Димов, Т, 49.