НАПЀВНОСТ

НАПЀВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на напевен; мелодичност. Гласът на съпругата секна, загуби своята напевност: — Излез ти казвам! — кресна тя. О. Василев, Т, 13. Най-силно впечатление ми направи японският, .. Наистина езикът е чужд, неразбираем, .., но привлекателен със своята напевност. Ив. Димов, АИДЖ, 63. Изсвири няколко акорда — мелодични, с чудна напевност и тържественост. Е. Йончева, ЗГ, 102. В народните песни се чувствува отмереност и напевност, която се дължи на еднаквия брой срички в стиховете. Христом. VII кл, 62.

Списък на думите по буква