НАПЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЀРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наперя като прил. 1. Който е изправен, изпънат нагоре или встрани; наперчен, вирнат. Като извиваше наляво и надясно малката си, гиздава, тясна глава с остро наперени ушички .., той [конят] излезе на твърдия междуселски път. Г. Караславов, ОХ III, 183. Конят, с наперена шия и мърдащи уши, тръгна с широка крачка. Н. Попфилипов, РЛ, 124. Червендалест, с малки искрящи очички, с наперени и малко извити нагоре мустачки, .. — той ловял все големите екземпляри. Д. Калфов, КР, 82-83. След вечеря се приготвихме в черни костюми, бели ризи и наперени вратовръзки-папийонки... С. Северняк, ОНК, 243.
2. Който се движи с вирната глава, с изпъната шия, с бодър вид; наперчен. Ето тук е една кочия, впрегната с две наперени кончета. Т. Влайков, Пр I, 211. Остана той [старият див козел] сам между наперените кози и ги поведе нагоре по скалите. Ламар, ПР, 78. По улиците тракаха коли, из дворовете квичаха прасета, кукуригаха петли, врякаха възторжено наперени, сити кокошки. Г. Караславов, С, 27. // Който се
държи горделиво, надменно, като обикн. се движи с изправено тяло и рамене, с вирната глава; важен, горделив, наперчен. Той беше най-елегантният и наперен офицер от малкия гарнизон в града. Ем. Станев, ИК I и II, 105. Цялата върволица от наперени боляри, войводи и телохранители изминаха половината път и наближиха кръстовището до гората. Ст. Загорчинов, ДП, 492. Беше наперена жена, в блясъка на младостта си. Ст. Даскалов, ЕС, 22.
3. Който изразява достойнство или високо самочувствие, самомнение; важен, наперчен. Единият от тях беше старшия и това веднага се хвърли в очите на всички не само по облеклото и пагоните му, но и по напереното му, горделиво държание. Г. Караславов, СИ, 286. Той и външно поддържаше своя наперен офицерски вид, с винаги лъснати ботуши, изгладени дрехи, изопната фуражка. К. Константинов, ППГ, 320. По-млади или по-стари, с веселяшки или с важни, наперени лица, те всички внушаваха страхопочитание със скъпото си облекло и с господарските си обноски. Й. Вълчев, СКН, 52. Наперена стойка. // За рамене, врат, шия — който е изправен, изпънат и изразява достойнство или високо самочувствие; наперчен. Смути се даже лъвицата сред тях — жената на италианския консул с медномургавото лице; наперените ѝ рамене отпаднаха и очите ѝ — сини, големи — се закриха зад отмалелите клепачи. А. Страшимиров, Съч. V, 305.
4. Остар. Насочен; наперчен. Завчас вратата от градината се отвориха широм и войскарите та заптиите влязоха в четири колони с наперени пушки. Св. Миларов, СЦТ, 130.
◊ Наперен като петел (пуяк). Разг. Който се държи горделиво, надменно, като обикн. се движи с изправено тяло и рамене, с вирната глава; важен, горделив, наперчен. С ръце отзад, наперен като петел, пристъпяше Токата и си подсвиркваше. Й. Йовков, ПГ, 122-123.