НАПЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЀРЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от наперен; наперченост. Думите му разтревожиха Филип. Напереността му изведнъж изчезна. П. Стъпов, ГОВ, 13. — Аз? Аз ли? — каза беят, като приближаваше с петльовска напереност. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 204. Познавах ли наистина детето си? Не бях ли мъничко разочарован от напереността и доброто му самочувствие? Др. Асенов, СВ, 87.