НАПЕРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЀРЧВАМ, -аш, несв.; напѐрча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Напервам. "Само наперчете ятаганите си." М. Кънчев, В, 42. наперчвам се, наперча се страд.

НАПЀРЧВАМ СЕ несв.; напѐрча се св., непрех. Разг. Напервам се. Влайков вместо да се наперчи и да вземе героична поза, пъхна като желва главата си между раменете. СбЦГМГ, 348. — Брех с човек! Вардим го като рово яйце, а се наперчил — в града ще ходи.. Г. Караславов, ОХ III, 38. — Лука!.. — потупваше той кончето по гривата. То се наперчваше. Елин Пелин, Съч. II, 83.