НАПЀТ

НАПЀТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който е с хубава обикн. висока и изправена фигура и стройна походка; строен, гиздав. Индже се усмихваше, лицето му светеше, никога той не е изглеждал тъй хубав и юнашки напет. Й. Йовков, СЛ, 148. Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата. Елин Пелин, Съч. I, 126. Начело на хорото напет делия развява свилена кърпа, рита като аджамия конче и се провиква. К. Петканов, СВ, 70. Той беше трийсет и пет годишен мъж, здрав, напет и жизнерадостен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 330. // За животно — който е с добре оформено и изправено тяло; строен, гиздав. Един сръндак, с пролетни, мъхнати рога, идваше на извора — строен и напет като хубав юноша. Ем. Станев, ПЕГ, 85. Тя [сивата патица] наистина беше дива. Но беше хубава, с пригладени пера, напета, червена по гърдите, като яребица. Й. Йовков, АМГ, 166. ● Обр. Не видяхме ни гордата грамада на Витоша и зад нея — нашата напета столица, потънала в златистата омара на летния ден. Ив. Вазов, Съч. ХV, 145. Напети къщици се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид. П. П. Славейков, КП ч. III, 85.

2. За тяло, фигура — който е висок и добре сложен; строен. Тя беше една великолепна, едра, висока мома, с румени бузи, с високи гърди и източена, напета снага. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 24. И Гроздан играеше хубаво, малко по-въздържано и по-тежко от Монката, но затуй пък мъжествена сила и красота имаше в цялата му фигура, напета и стройна. Й. Йовков, Ж 1945, 17. // За походка, движения — който е присъщ на човек или животно с такава фигура. Той се поизкашля важно, взе по-напета стойка, опъна с палец ремъка на шмайзера си. Ем. Манов, ДСР, 31. Ариф скоро се изгуби в букака с напета царствена походка. Н. Хайтов, ПП, 109. Един следобед момичето бе повикано по телефона. То скочи пъргаво, с напети движения и с лице, заруменяло от смущение. З. Сребров, Избр. разк., 153.

3. Остар. Който е добре направен, изработен, оформен; хубав, гиздав. Като погледна напетата изгладена униформа на коменданта, в очите му блеснаха зли пламъчета. Х. Русев, ПС, 9. Един момък, калфа, обича да ся слюдява, да ся гизди, да ся облича чистичко, да носи напяти обуща. Й. Груев, Лет., 1873, 181. Миналата зима отецът ѝ беше направил много прекрасни и напети панерчета и най-хубавото беше дарил ней. Х. Пашов и др., ЦП (побълг), 8. От тези два богати и осовършени езици [персийския и арабския] е заел турский език сладкогласието, облагата и велелепието си и е станал толко напет и важен. П. Р. Славейков, СТИ, 2.

Списък на думите по буква