НАПЕТНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЕТНЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. спец. Който е на петна, покрит с петна. Баба Лалка, макар и отпаднала от радости, щом я зярна, щом се втренчи в напетненото ѝ вече лице, изеднъж напери рамене, проточи врат. А. Страшимиров, А, 69. Между тях [туфите] има напетнени или пъстробоядисани. П. Делирадев, В, 55. [Полска (посевна) врана] Снася 3-5 светлозеленикави напетнени яйца. Ц. Пешев и др., ФБ, 123-124. Причинителят на болестта "червени петна" не образува спори по напетнените листа на дърветата, които се разсейват по останалите листа. ОФ, 1950, бр. 1737, 2.