НАПЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЀЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напека като прил. 1. Който е силно нагрят, нагорещен. Еньо тръгна през къра. Тънката миризма на напечената земя, на зелените ниви го упои. Елин Пелин, Съч. III, 96. Лек ветрец разведря напечения въздух. К. Константинов, ПЗ, 107. Бавно и унило кретаха конете по прашния, напечен път. Й. Вълчев, СКН, 155. Върху напечения камък лежеше като лъскава жива усойница суха змийска кожа. К. Константинов, СбХ, 78.

2. Прен. Разг. Който се характеризира със силно напрежение, който е свързан със сил‑

но притеснение; напрегнат. Работата на полето се разгаряше с всеки изминат час, беше такова напечено време, че нямаше какво повече да се застояват двамата ръководители. Б. Обретенов, С, 143. На него вече му се беше налагало да оценява по достойнство стриктния разчет на времето във всички такива по-напечени ситуации. К. Грозев, ЕГ, 46. На пъргавия бай Атанас тогава не му беше до гости и до пропаганда. — Съжалявам! Работата е много напечена! Не мога да остана нито за минутка... Н. Стефанова, РП, 66. По това време ние събрания не свикваме, но сега... — положението е много напечено, .. комунистите са дигнали глава... готвят разни лудории... Г. Караславов, ОХ III, 19.