НАПИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от напивам и от напивам се. Едно случайно напиване не винаги е увертюра към това свещено нещо — приятелството. Б. Райнов, НН, 352. На тоя празник [Архангеловден] щеше да има несъмнено много именици, а четниците и без това си търсеха поводи за гуляи и бесни напивания. П. Вежинов, ЗНН, 176. Лисица и пръч като били жедни, скочили в един плитък геран. След напиването пръчът зел да мисли как щат да излезнат. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 8. Ако не зная да напивам, барем зная да попивам. Напиването на здраве или за Бог да прости се съпровождало в старо време с думи уместни и сгодни с обстоятелствата. П. Р. Славейков, БП I, 18.

2. Диал. Сватбен дар на младоженци от родителите им. Бащата дава влог (сермия) на сина си, а майката — на дъщеря си, и тва даване именуват напиване сир. прид. БО, 1846, бр. 1, 2.