НАПИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍВКА ж. 1. Рядко, обикн. поет. Пиене в чест, за здраве или в памет на някого; наздравица. Мъгла се спуснала над гробищата, смътно през нея се мяркат фигурите на тази вдовица и тоя вдовец, които посред гробищата под напивките за помен на "жалените" покойници се утешават един други. Б. Ангелов, ЛС, 217. Ах тез песни и таз усмивка / кой глас ще ги викне — запее?! / Кръвава ща дигна напивка, / от коя и любов немее. Хр. Ботев, Съч. 1950, 17. Спи тежък сън душата / .. / Задавена от битпазарските парфюми / на уличната прелест — отвратена, мътна / от евтини напивки, крясъци и глуми. П. К. Яворов, Съч. I, 73. Над твоята пшеница златогрива / ранило слънце бисери разлива. / Роса цветята вдигат за напивка / и галят моите нозе с усмивка. М. Недялков, Л, 65.

2. Остар. Напитка. Критики от подобен род не са препоръчителни, защото, ако човек има по-слаб ангел, могат да му подействуват като отрова наместо като подкрепителна напивка. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 254. Хората, що са хранят с меса и упояват с люти напивки, имат сички подквасена кръв и изгорена, щото ги подлудява в сто различни образи. И. Адженов, ВК (превод), 38. Ти имаш напивка във сребърни урни, / и светли олтари, и утра лазурни, / които говорят за мен. Хр. Ясенов, Събр. пр, 41.