НАПИКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЍКВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от напиквам¹ и от напиквам се; напикаване, намочване.

НАПЍКВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от напиквам2 и от напиквам се; натикване, напъхване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.